• Дворецът Топкапъ

Топкапъ е лабиринт от сгради, които са във фокуса на Османската империя от XV до XIX в., заема парче земя, вдадено в морето там, където се събират водите на Босфора, Златния род и Мраморно море. В тези изящни сараи са живяли султаните и техните придворни. От тук се е ръководила империята. В първия (външен) двор има прекрасна градина със столетни дървета. Във Втория двор, вдясно, в сянката на великолепни кипариси и платани, се намират старите кухни на двореца. Сега те са изложбени зали, в които са изложени имперските колекции от кристал, сребро и китайски порцелан. В ляво е харемът – уединеният дом на султанските жени, наложници и деца, който пленява посетителите с шепота на вековни интриги. Днес в Третия двор е Залата за аудиенции; библиотеката на Ахмед III; колекция от одеждите на поколения султани и техните семейства; прочутите скъпоценни камъни от имперската съкровищница; и изключителна колекция миниатюри от средновековни ръкописи. В средата на най-вътрешния двор е Залата на мантията, която съдържа мощите на Пророка Мохамед, донесени в Истанбул, когато османците застават начело на ислямския Халифат.

• Дворецът Долмабахче

Фасадата на двореца Долмабахче, построен в средата на XIX в. от султан Абдул Хамид I, заема 600 м от европейския бряг на Босфора. Посетителите неизменно осватат зашеметени от огромната зала за приеми с нейните 56 колони и тежащ 4,5 тона полилей за 750 свещи. В Причия павилион отглеждали птици от целия свят, които забавлявали прибилегированите обитатели на двореца. Ататюрк, основателят на Турцката република, умира в този дворец на 10 ноември 1938 г.

• Дворецът Бейлербей

През XIX в. на азиатския бряг на Босфора султан Абдул Азис построява двореца Бейлербей – фантазия от бял мрамор сред магнолиева горичка. Дворецът бил лятна резиденция на султаните и място, където отсядали най-важните чуждестранни гости. Една от тях е френската императрица Йожени.

• Дворецовият комплекс Йълдъз

Освен Държавните сгради, в дворецовия комплекс Йълдъз има и серия павилиони и джамия. Построени са от султан Абдул Хамид II в края на XIX в. Най-голямата и изящна от сградите в него е павилионът Шале. Той разкрива лукса, в който султаните живеели и посрещали своите гости. От Шале, разположен в огромен парк с цветя, храсти и дървета от цял свят, се разкрива една от най-хубавите гледки към Босфора. Поради продължаващи реставрационни работи в двореца Йълдъз, единствено Шале и паркът са отворени за посетители.

• Дворецът Гьоксу

Дворецът Гьоксу, известен също като Кючюксу, получил името си от няколко потока, които се вливат в Босфора близо до него. Построен е от султан Абдул Меджид I в средата на XIX в. и служел за лятна резиденция.

• Летен павилион Айналъ Кавак

Името на построения през XVIII в. и впоследствие престрояван от няколко султана летен павилион Айналъ кавак (Огледалната топола), идва от прословутите му огледала. Подарък от Венеция, те били монтирани на местата си през 1718 г. Този малък дворец на брега на Златния рог е сред най-добрите образци на традиционна турска архитектура.

• Дворецът Ъхламур

Той е наречен така зареди липите в градината му и е построен през XIX в. Макар сега да се намира в сърцето на Истанбул, когато го построили, Ъхламур бил сред полята извън града. Павилионът Мерасим е използван за официални церемонии, а когато излизал извън столицата, султанът отсядал с приближените си и – понякога- с харема си в павилион Майет.

• Павилионите Маслак

Павилионите Маслак, разположени на сенчест зелен хълм, били замислени от султан Абдул Азис като ловна хижа. Те са великолепни представители на декоративния османски стил от края на XIX в. Павилионът Малта в момента е нескъп ресторант, а павилионът Маслак и Порта Лимонлу са кафенета.

• Крайморския павилион Флория Ататюрк

Този дворец е използван за лятна резиденция на турските президенти, първият от които е Ататюрк. Построен през 1935 г. в Т-образна форма на парче земя, вдаващо се в Мраморно море, дворецът е великолепен пример за обзавеждането в началото на XX в.